Миналата година актьорът и фотограф Владо Карамазов представи своята изложба „На тяхно място“ в Националната галерия „Двореца“. В експозицията се събраха 81 фотографии, видеа и звукови инсталации, както и оригинални предмети от затворнически килии в Белене. Той разкри историите на хора, осъдени на доживотен затвор без право на помилване, и за пръв път показа техните лицата през обектива си. След успеха на изложбата, издателството Ghost издаде неговата фотографска книга на английски език „For the Grace of God“, пише „Галерия“.
Актьорът е живял в Белене и завзел приятелства с трима затворници, осъдени на доживотен затвор.
В последно време изданието The Guardian сподели статия относно проекта на Владо Карамазов. Той разказва за опитите си сред лишените от свобода и споделя, че след 20 години успешна кариера в киното и театъра, смело преминал към фотографията. Според него, за него е било важно да напусне познатия живот и да се потопи в нов, който смята за изключително значим и истински.
„Като актьор аз се чувствах като интерпретатор на действителността. Осъществявам много проекти, но не намирам колегите си за интересни.
В момента работата ми в киното идва да бъде банална. Като фотограф обаче, аз съм творец, който улавя и представя реалността“, разказва Владо. В рамките на 6 години е успял да напредне значително в света на фотографията, печелейки награди и реализирайки многобройни интересни проекти, които предизвикват обществото да се замисли за забранените места.
„Затворът „Белене“ е най-сериозно охраняваното заведение от този вид в България, разположен на остров, което прави бягството почти невъзможно. Тук се излежава най-тежките присъди за убийства. Има много бездомни животни като котки и гълъби, а затворниците осиновяват котенца и ги гледат като домашни любимци. В моят проект „За Божията милост“ много от тях се смееха с малките котенца, но берлинските реалности могат да доведат до страдание, тъй като затворниците често убиват животните си в случай на провинение. Към момента това е забранено, но и цветята, отглеждани от затворниците, често биват унищожавани“, споделя той. Част от наказанието е лишаването от всякаква привързаност.
Това е един напълно различен свят с уникални правила и даже
пари имат различно значение
където цигарите служат като форма на валута. Владо прекарва значителен период в затвора, живеейки близо до затворниците, споделяйки с тях ежедневието си и слушайки техните разкази. Той започва проекта си от интерес към живота там, тъй като обществото не знае как живеят затворниците. „Беше предизвикателство да получа разрешение за достъп до затвора, исках да мога да снимам без ограничения в продължение на година“, казва актьорът.
След разговори със затворниците, Владо разбира, че всичко започва от тяхното детство. „90% от тях са израсли в неблагоприятна среда, без любов и с насилие, което в един момент ги довело до ръба. Проблемът е обществен, а не индивидуален. Повечето хора предпочитат затворниците да изчезнат, а средствата да отиват при деца и възрастни. Когато представях проекта си в Националната галерия, зрителите плачеха, тъй като за първи път виждаха затворниците като човешки същества. „Всички сме хора, но не всеки може да живее добре.“
Изпитвал съм страх от затворниците, осъдени на доживотен затвор. Мислех си, че те нямат какво да губят и биха могли да ми нанесат вреда. Поговорих с директора, който ме увери, че ще ме предупреди, ако някой от затворниците е близо до мен“, споделя Карамазов. Един ден му предложили да прекара време с Милчо. Актьорът попитал затворника как си представя осъдените без право на условно освобождаване, на което той се усмихнал и попитал как ли изглеждат?
„Отговорих, че
не съм сигурен – може би са с вериги.
На следващия ден повторил въпроса. Тогава Милчо се представил: „Аз съм един от тях. Излежавам 26 години без право на обжалване.“ Владо бил шокиран. Не предполагал, че този човек, с когото прекарал два дни, е осъден за убийство.
„Не успях да заспя през онази нощ. Първите три месеца бяха изключително трудни и имах множество кошмари. Има ужасни истории, но не исках да ги представям във фотографиите си. Искам да разсъждавам как се оформя един престъпен живот, а не да осъждам. „Може ли да станеш приятел с убиец?“, питаха ме веднъж. Истината е, че да. Днес съм близък с трима осъдени без право на условно освобождаване“, разкрива Карамазов.
Неговият живот значително се е променил през последните две години в резултат на тези срещи. Милчо му разказал за трите си деца и как убийството му разрушило семейството и целия му свят. Владо дори се срещнал с дъщеря му, която споделила, че
15 години е мразила баща си
защото действието му променило живота им. Но след време осъзнала, че омразата не е решение и решила да му прости.
„Разказах това на Милчо и той се разплака. Осъзна, че за него това е бил най-значимият момент в живота му. Никога не е знаел, че дъщеря му му е простила. Той ми каза, че ще умре щастлив“, заключва Владо. Актьорът-фотограф често споделя, че го привлекат по-рискови области, личности и места, и остава интригуващо какво следва за него в бъдеще.
