Скандалът около разграбването на автомобил на певеца Константин, постъпил като веществено доказателство във връзка със съдебно дело през 2012 г., получи ново развитие. Апелативният съд в София отсъди, че прокуратурата носи вина за инцидента, макар паркингът, на който е оставен автомобилът, да е управляван от друга държавна институция.
Финансовото възмездие за Коцето, който поиска правата си след като колата му бе опустошена, възлиза на 95 хиляди евро, както става ясно от съдебното решение. Датата на изземването е 17 септември 2012 г., когато спортният автомобил е бил нов само три месеца.
Според правната практика, представените вещи трябва да бъдат внимателно огледани и документирани, като се предприемат мерки за тяхното запазване. В конкретния случай, протоколът, съставен от разследващите, е с недостиг на информация, дори не са заснети фотографски данни за състоянието на превозното средство. Освен това, изнесените сведения за предполагаеми повреди се оказват фалшиви, доказано от свидетели, включително от лицето, което е пренесло автомобила с паяк.
Аудито, оценявано на около 100 хиляди евро, е останало на наказателен паркинг повече от пет години. Приходът от съдебния иск на „Плаза Ауто 2012“ е 78 401 лева, но заради натрупаните лихви, сумата, която дължи прокуратурата, вече надвишава цената на колата.
Предстои прокуратурата да
плати
по-голяма сума, отколкото стойността на чисто новото возило, ако делото продължи още дълго.
Процесът за правата на Коцето започва през 2017 г. и е съпътстван от постоянни конфликти между институциите. Нито МВР, нито ДАНС, нито ГДБОП признаваха отговорност, което доведе до прехвърляне на вината. На първа инстанция, съдът в София определи прокуратурата за основен виновник, тъй като разследването се е провеждало под нейно ръководство.
Проблемът с отговорността за съхранението на веществените доказателства е основен аспект на делото, което в момента очаква продължение пред Върховния касационен съд. Адвокатът на Коцето, Людмил Петков, коментира, че още не е ясно кой реално носи отговорност за разграбването, а ведомствата продължават да си прехвърлят ангажиментите.
При завръщането си на паркинга, Константин се сблъсква с разрухата на автомобила, което противоречи на обстоятелствата, предполагащи охрана. За възстановяването на возилото е необходимо значително време, а възмездието, което той и неговият съдружник търсят, остава в съдебната система години наред.
Цялата ситуация стартира преди повече от 13 години, като остава неясно по какво точно дело автомобилът е бил иззет. По този начин, проблемите със съхранението и отговорността по случая все още не са разрешени.
