На 30 юли 1999 г. България преживя загубата на една от най-обичаните си певици. Днес, 27 години по-късно, мелодии от Румяна продължават да резонират в сърцата на нейните верни почитатели. За съжаление, тя е сред първите жертви на термина „пътен травматизъм”, убита в състояние на катастрофа, предизвикана от любимия си Любо, който е шофирал с изключителна скорост. Музикантът от ромски произход дори не е бил подложен на съдебно преследване и не е престоял нито миг в ареста.
Във възпоминание за Румяна, която загина в разцвета на творческите си години, фенове и близки започнаха да публикуват снимки и колажи в социалните мрежи още от ранните часове на деня, напомняйки, че нейният дух остава неизменна част от живота им.
Нейната смърт настъпи на 30 юли 1999 г. на пътя между Бургас и София, когато автомобилът й катастрофира край селото Блатец. На едва 33 години, по време на успешната си кариера, тя оставя две малки деца и много недовършени проекти, а песните й звучат все едно са записани току-що.
Румяна е родена на 12 декември 1965 г. в малкия град Камено. Завършва Музикалното училище в Котел, специализирала е „кавал” и „пеене”, и свири на пиано. Работи като учителка по музика в село Антоново, след което се насочва към кариерата си на певица. Тя е най-малката в семейството си, а сестрите й Янка и Мария живеят в Бургас. Започва да пее още като ученичка и по-късно става солистка на Странджанския оркестър, а след напускането му, работи в заведения в Бургас, София и бивша Югославия.
Румяна издава своя първи албум през 1991 г., а след това и втори, с фирма от Сливен. За тези проекти обаче не обича да говори. Наистина прочутата й кариера дойде с музикална компания „Милена рекърдс”, която издава всичките й албуми. За огромния си хит „Две очи разплакани”, певицата разказва, че е създала музиката и текста почти едновременно по време на сложен период, свързан с раздялата си с Руси Андролов. Характерни за нея са баладите, които изпълнява с майсторство, както и веселите купонджийски песни. Румяна е известна със своите дълги коси, достигащи 110 см, наследени от баба й.
Категорична християнка, Румяна през целия си живот вярва и стреми към единение с Бога. Нейните любими мото са: „Това, което сам създадеш, никой друг не може да ти го даде” и „Уважавай хората по пътя си нагоре, защото ще ги срещнеш отново, когато слизаш”. В дискографията си те имат 7 самостоятелни албума, последният от които е публикуван посмъртно. Въпреки че се продава в значителни тиражи, децата й, останали сирачета, не получават нищо от печалбите, а живеят в бедност. Румяна получава множество награди през кариерата си, включително за видеоклипове, албуми и постижения.
Хитове като „Две очи разплакани”, „Вечната обич”, „Само с теб”, „Камбаните звънят”, „Без теб” и „Завърни се море” продължават да звучат по радиостанциите, на семейни тържества и във заведения в цялата страна. Мелодиите й остават актуални години след смъртта й.
На новината за нейния трагичен край, България реагира със шок. В онези години социалните мрежи не съществуваха, но новината за катастрофата бързо обикаля страната. Радиата започват да излъчват нейните песни, а телевизиите променят програмата си в нейна чест, докато почитателите й изпращат цветя и писма. Мнозина виждат в нея не просто певица, а символ на една епоха, в която музиката свързваше хората в трудни времена. Колегите й я запомнят като изключително скромен и добър човек. Без капризи и високомерие, тя остава винаги усмихната и готова да помогне. Именно това я превръща в една от най-обичаните изпълнителки.
Децата на Румяна – Илиян и Марияна – са смисълът на живота й и били в автомобила по време на фаталната катастрофа. Тя загива на място, докато децата оцеляват след тежки травми. Те не помнят нищо от деня, освен, че Любо, приятелят на майка им, шофира с голяма скорост, а тя му казва да забави. След удара, те прекарават 3-4 месеца в болница.
След трагедията, Любо, който е бил зад волана, не поддържа отношения с децата. Важно е да се отбележи, че той не е бил съден за шофиране с над 140 километра на неравен път.
„Ако имаше малко съвест, щеше да се интересува как сме. Желаяше ми се да го видя, за да разкаже неща за майка ми, които другите не знаят. Но той не е проявил интерес да се свърже с нас”, споделя дъщерята на Румяна преди години.
Посттравматичната грижа за децата пада върху близката приятелка на Румяна, Диана. Тя, едва на 25 години, не се колебае да приеме Марияна и Илиян в дома си.
„Два месеца ни криеха от истината, защото лекарите казаха, че ще е шок. Спомням си, че баща ми донесе вестник с новината и аз започнах да плача, но той ми каза, че става въпрос за манекенка”, разказва дъщерята на Румяна.
Марияна все още вярвала, че мама е жива, просто в друга болница, и дори й писала писма. Когато състоянието им се подобри, всички роднини се събрали, за да им съобщят, че майка им е починала.
Любо, след като се възстановява от шока, бързо намира любовта отново и се жени. Той продължава кариерата си на музикант.
Въпреки многобройните молби на феновете, той категорично отказва да изпълнява тяхната песен „Вечната обич”. Вместо това, посвещава две сълзливи балади на загиналата си приятелка – „Търся те нощем” и „Най-ценния дар”. Макар и с нова жена, угризенията за загубата на Румяна го следват до ден днешен. Любо, известен като Васков, сега е Кирилов и избягва всякаква публичност.
Дъщерята на Румяна, Марияна, която е нейно точно копие, е убедена, че с брат си Илиян биха простили на Любо, ако той някой ден поиска прошка.
На същата дата, 30 юли, но 7 години по-късно, умира и майка й. Възрастната жена не успява да преживеестраданието от загубата на дъщеря си. Тя казва, че си отива, и наистина – на 30 юли 2006 г., вместо да организира панихида, тя почива.
